Mиpa Дoбpeвa изригна в социалната мрежа с гневен коментар към Ивaйлo

Mиpa Дoбpeвa изригна в обществената мрежа с ядосан коментар към Ивaйлo „ Hoйзи “ Цвeтĸoв, така ĸaтo тoй я e засегнал в cвoe интepвю.

Вероятно повода е изявление на Нойзи с Ицо Хазарта преди няколко дни. Първият въпрос на Нойзи към рапъра гласи: " „ Какво те натъжава “ ми е обичаният идиотски въпрос, по тази причина да пробваме с още по-идиотски - „ какво те прави същински благополучен “? Тук, един тип, повиках на помощ стила на невероятни модерни публицисти като, да речем, Мира Добрева и Гала. "

Та Мира Добрева очевидно се е засегнала и го е върнала тъпкано на Нойзи.

Ето какво написа тя в персоналния си профил във фейсбук:

" За Ивайловците и кавкианската обстановка.

Понеже, виждам, Нойзи ме е сдъвкал в едно изявление. Ако не Ви го пусна, мнозина от Вас ще попитат “Кой беше тоя ”? 
Тоя беше. 
Защото наред с цялата си ерудираност, гений и изобретателно овладяно умеене да въздейства на хората, името му към този момент знаят малко на брой. Предимно тези от моето потомство. Младите имат други идоли. 

А Ивайловците не могат да простят на живота за това. Защото те са от поколението на присмехулниците. Те са от тези, ядосани на света интелектуалци, които си представям, че стоят в позавехналото си ергенско ателие, пушейки отегчено цигара, в самотната компания на завехналите мемоари от славното си минало, в което те бяха основни герои на редица събития.

Обичаха ги даже тези, които не ги разбираха. А те се кефеха извънредно на това. И до през днешния ден задават въпроси от рода на: “...Как да излезем от тази кафкианска обстановка? ” Ивайловците си мислят, че знаят отговорите на всички въпроси.

На този особено надали, само че те са заслепени от личната си визия за великолепие дотолкоз, че са не запомнили главното предписание: работата на един интервюиращ не е тази да покаже на интервюирания какъв брой е тъп. Ивайловците в никакъв случай не пропущат да се присмеят.

Самодоволните им зализани физиономии се разливат от наслаждение, щом знаят, че са наранили някого. Има специфичен раздел в медицината, който изяснява сходно държание. 

Обаче времето на Ивайловците мина. Изтече в предишното. Уж такива всезнайковци, пък не схванаха по какъв начин стана това. Впрочем, бяха прекомерно заети да поливат щедро всичко с дъжд от ненавист и пренебрежение. 

А други, напълно простосмъртни, вървяха по пътя си и настойчиво работеха за своето име. И макар, че пътят постоянно е посипан с л@йн@, минаваха, намираха метод. То е до благоприятни условия, които са отвън времето, което отгледа тези парвенюта. 

Да, от време на време задаваме и въпроси от рода на “Какво те натъжава? ” И нормално получаваме проницателен отговор - тъкмо, който сме очаквали. Защото е по-добре да попиташ някого за какво е печален и той да ти каже нещо трогателно, в сравнение с да попиташ за изхода от кавкианската обстановка и насреща да не знаят какво е това. 

Днес главното занятие на тези Ивайловци, и тяхна всевишна приятност, е да демонстрират на другите какъв брой е излишно да са се родили. Обожават да ненавиждат, да презират, да присмехулничат. 

А пък ние, въпреки и не по този начин непростимо интелектуални, имаме своето място и в настоящето време. Извоювахме го някак си. Бяха доста борби, само че не с револвери. Со кротце, со богатство, ние също променяме страната. С положително, към положително. 

Възможно е и без ненавист. Колкото и да не им се има вяра на Ивайловците. "